| СПОНДИЛОАРТРОПАТИИ |
|
Спондилаортопатиите са разнородна група от възпалителни заболявания, която включва реактивни артрити, псориатичен артрит, ентеропатични артрити, ювенилен артрит и най-честия от тях- анкилозиращ спондилит известен унас като болет на Бехтерев. Спондилоартропатиите са свързани с генетично предразположение, най- често с позитивен HLA B27. Допълнителните фактори на околната среда също играят съществена роля. Възможно е да има трудности при различаването на отделните клинични болести, като те често се препокриват. Оставават и недиференцирани спондилоартропатии. Проследяването и лечението на тези болести е много тясно свързано с клиничните прояви, за да бъде поставена точна диагноза. Ревматичните прояви включват възпаление на гръбначния стълб и сакроилиачните стави, също така и засягане на ставите на крайниците. Извън ставните прояви на спондилоартропатиите са : остър преден увеит, кожни прояви при псориатичен артрит, обхващане на дебелото черво при улцерозен колит и уретрална форма при реактивния артрит. Само 15% от носителите на HLA-B27 са склонни да развият спондилартропатия. При болестта на Бехтерев съществуването на кръстосана реактивност между клетъчните структури носители на HLA-B27 и някой от бактериалните чревни инфекции (Salmonela, Shigela). Болестният процес засяга сухожилията, ставните връзки, ставните капсули и междупрешленните дискове. Процесът се последва от склерозиране и осификация, като гръбначният стълб добива вид на „бамбукова пръчка“. Основната клинична проява на спондилоартритът са болките и ограничаването на подвижността на гръбначния стълб. В началото болките са най-често преходни в кръста, последвани от преодоляваща се сутрешна скованост след раздвижване. По-късно болките продължителни в повече области на гръбначниягръбначния стълб и са най-силни през втората половина на нощта и сутрин. Продъжително време тези болки се приемат за дископатия и лумбаго. Когато обхванат по-високите части на гръбнака имат опастващ характер и затрудняаат дишането. Характерна е и болезнеността в сакроилиачните стави. В рядки случаи заболярането засяга в началните шийни прешлени и прогресира към гърба и кръста. В хода на болестта могат да се обхванат редица големи периферни стави, околоставните структури, като характетно е възпалението на Ахиловите сухожилия. От извънскелетните прояви най-често е очното възпаление- иридициклит. Ограничава се общата подвижност на гръбначния стълб във всички посоки в ранните стдии от болка, а по-късно от трайна скованост.Рентгеновите промени имат най-голямо значение за уточняване на диагнозата. В началото най-често се установяват промени в сакроилиачните стави. С време измененията обхващат все по големи зони на гръбначния стълб. За поставяне на ранна диагноза се използват компютърната томография и магнитно-резонансната томография. Болестта на Бехтерев трябва да бъде различавана от Синдрома на Райтер, при който се установява инфекция с Chlamydia trachomatis, чревни инфекции и от псориатичен спондилит и артрит.Лечебната физкултура при спондилоартропатите има голямо значение. Тя има за цел да преодолее или корегира гръбначните и ставните деформации. Трудотерапията е особено ценна. Физикалната терапия има обезболяващ и противовъзпалителен ефект. От медикаментозната терапия в началото средство на избор са нестероидните антиревматични средства. Те обезболяват и възпират възпалението, макар и временно, но не са основно средство. При засягане на гръбначен стълб и периферни стави се прилагат продължителни курсове със сулфосалазин. Корткостероидите се прилагат предимно локално. Биологичните препарати са съвременни лечебни средства с висока ефикастност. Те овладяват болката и спират възпалителния процес. Биологичните препарати позволява, при ранодиагностицирани блни, да се достигне до пълно клинично и физикално здраве. ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ СЕ ПРИЛАГА ПРИ ЛУКЛУКСАЦИИ НА ПРЕШЛЕНИ И НЕВРОЛОГИЧНА СИМПТОМАТИКА.
|