проф.д-р Панайот Солаков

Връзката между остеоартроза и остеопороза е обект на дискусия, като до момента липсва консензус. От научна и практическа гледна точка съществуват не малко неразрешени проблеми, като главният от тях е дали двете заболявания по принцип се различават. Неразрешен е “спорът “съществува ли позитивна или негативна корелация по между им? Съществено е дали реално остеоартрозата има протективни функции по отношение на фрактурите при остеопорозата. Добре известно е, че двете заболявания са много рапространени. Наблюдават се предимно при възрастните жени и имат различна морфология. Жените с остеартроза са обикновено пълни и с масивни кости, а тези с остеопороза често са грацилни и с нежен скелет. Различията между двете заболявания са свързани с особенностите на хормоналния и цитокино-обусловеният баланс, като генетичните фактори са от първостепенно значение.

При отеоартроза на коленните и тазобедрените стави и при част от болните със спондилартроза, чрез DXA и рентгенологично се установява висока костна плътност. Наличието на остеофити е свързано с повишена костна маса. Болните с остеоартроза не са с намален фрактурен риск. Наред със зони на високата костна плътност и здравина, при остеоартрозата други части от скелета могат да са остеопоротични и да нямат нормална механична устойчивост.

Съществени са следните научни факти:

• при остеоартроза се наблюдават много често засягане на колените и тазобедрените стави, както и на гръбначния стълб

• при зоните с остеоартроза костната маса е значимо по-голяма

• при остеоартроза се образуват около и вътреставни костни шипове (остеофити)

• при остеоартроза се наблюдават ставни деформации и има ставно хрущене.

Остеоартрозата е свързана с дегенеративни промени в ставния хрущял, уплътняване на прилежащата до засегната става кост и с развитието на възпалителни промени в меките ставни и околоставни тъкани. Това се последва от деформация на цялостната ставна структура.

Остеопорозата се дефинира като: “широко разпространено заболяване, характеризиращо се с намалена костна маса и със структурни костни промени, които се последват от повишаване на костната чупливостта и повишен риск от костни фрактури”. Най-чести са счупванията на костите на китката, на тазобедрената става и “смачкванията” на прешлените на гръбначния стълб. Най-същественото изследване, доказващо наличието на остеопороза, е измерването на костната минерална плътност посредством рентгеновата абсорциометрия (DXA). Самото изследване на костната плътност обаче не отхвърля необходимосттс от компетентен клиничен преглед.

. Напредналите, костни деформации при остеоартроза и остеопороза са съпроводени от болки, различни по произход и механизъми. Не рядко двете заболявания се съчетават, по точно припокриват, което налага с оглед правилното лечение, компетентен клиничен анализ. При остеопороза се търси успешното медикаментозноо овладяване на рисковете от фрактури повлияване на костните болки. Предизвиканите от остеоартроза болки и симптоми имат друг произход и налагат други методи на лечение.

Остеоартроза и остеопороза са две различни заболявания, които могат да се припокриват клинично.

Важен е изводът, че наличието на остеоартроза в едни стави, не изключва наличието на остеопороза в други зони на скелета, при което се налага спечифичен лечебен подход и провеждене на едновременно лечение на двете заболявания.

проф. д-р Панайот Солаков д.м.н.