проф.д-р Панайот Солаков

За болките в раменната става често се търси медицинска помощ. Причините са различни: артрит, бурсит, изкълчване, остра или хронична трудова или спортна травма и др. За овладяването на болката се използват най-често аналгетици, като най-безопасно и най- ефикасното аналгетично средство е працетамолът. При по-тежък болков синдром наред с аналгетиците могат да се прибавят и нестероидни противовъзпалителни средства (диклофенак, мелоксикам, ацеклофенак и др.). При използването им трябва да се спазва освен дозировката, продължителността на прилагането им и съответните противопоказания. Нестероидните противовъзпалителни средства са показани при наличието на възпалителна реакция на раменната става и на прилежащите към нея сухожилия.

Корткостероиди (преднизон, преднизолон и др.) в таблетки се прилагат рядко (по-точно като изключение) при тежък артрит, при много силни болки и при липса на противопоказания. По принцип лечебният ефект не закъснява, а приложението им продължава не повече от 2- 3 седмици при прогресивно намаляваща дозировка.

Депо-кортикостероиди се прилагат инжекционно вътреставно и периставно Локалното прилагане последва от бърз обезболяващ ефект. Техниката на инжектиране зависи от анатомичната локализация на възпалителния процес и изисква професионална опитност. При остро настъпило възпаление обезболяващият и функционалният ефект от апликацията е траен, но при хроничен артрит лечебният резултат се изчерпва за 15-30 дни, а някога и повече.

В ежедневна практика често приложение имат и мазила прилагани локално. Те могат да съдържат салицилати, нестероидни антиревматични средства, загряващи или охлаждащи медикаменти. Компресите загреваещи или охлаждащи, както и специфичните физиотерапевтични средства могат да са от полза. Прилагането на нитроглицерин локално като мазило е практика, която се прилага рядко у нас, като опитът ни е ограничен.

Гликозаминогликаните са нормална съставка на синовиалната течност. Те са смазката която позволява ставните движения да са осъществяват нормално . При артрит, при разрушаване на ставния хрущял движенията в засегната става са ограничени и болезнени. При въвеждането на гликозаминигликани с висока плътност вътреставно, ставните движения стават неболезнени и се спомага за възтановяването на увредения хрущял, защото има и противовъзпалителни своиства. При артроза на раменната става тяхното въвеждане вътреставно спомага за продължително обезболяване и подобряване на ставните функции.

За овладяването на силните ставни болки успешно клининично приложение намира и ботулиновият токсин.

В период на успешно клинично изпитване са няколко нови биологични средства (факторите IL-1α и PDGF, обогатена на тромбоцити плазма). Те са в състояние да осъществят регенерацията ставните структурата и на околоставните сухожилия.